Филцоването вероятно е най-старата форма на производство на платове, позната на човечеството, предхождаща тъкането и плетенето.
В различни култури битуват различни легенди за произхода на филцоването. Според описаната в някои източници християнска легенда, когато свети Климент бягал от своите преследвачи, подпълнил сандалите си с овча вълна, за да се предпази от пришки. Когато стигнал в Рим открил, че от потта и натиска, вълната в сандалите му се превърнала в чорапи от филц. Според други източници, свети Климент си напълнил сандалите с ленени кълчища. Резултатът бил същият.
Днес традиционното филцоване още се практикува от номадските племена в Азия, като по този начин се произвеждат рогозки, шатри и облекло. Филцът е и една от най-често ползваните материи в производството на шапки. Техниката на филцоване се ползва и в приложните изкуства. Поради такива свои качества като здравина, топло и шумоизолация, филцът намира приложение освен в текстилната промишленост, но и в машиностроенето, дървообработката и други (нарича се още технически филц).
Аз се запознах съвсем случайно с една дама, която се занимава с плъстени от много години. Запознанството ни се случи съвсем случайно миналата година в "Чаената къща" в Пловдив, където тя правеше изложба. Тя сподели с мен, че за да направи една шапка и трябват няколко часа. Тогава аз не знаех как се прави филц, дори да си призная не бях чувала за нещо подобно. След като разгледах нещата бях много въодушевена и исках да притежавам нещо от произведенията на тази жена.
Втората ми среща с филца се случи около ноември миналата година, когато бях на почивка в Копривщица. В един от музеите отново се сблъсках с плъстенето като занаят. Беше ми много интересно,защото нещо, което прадедите ни са правели отново придобива популярност.
Сега живеем във време, в което дори и по интернет можеш да се научиш стига да имаш желание. Аз започнах да гледам клипчета преди време и от няколко дни творя разни брошки и цветенца. Ни най- малко твърдя, че ме бива толкова, защото все пак съм в самото начало. Но да го правя ми доставя удоволствие и така поне се опитвам да оставя задълженията в университета на по заден план.
Преди няколко дни майка ми ме попита "Какво чувстваш, когато правиш това?" и истината е, че дори понякога това може да ме изнерви. Аз не съм от най-търпеливите и по - този начин мисля, че се опитвам да бъда по смирена и спокойна. Но понякога се оказва, че да го гледаш е много по лесно отколкото да го направиш. В такива моменти се чудя защо не става и къде бъркам? Но просто, за да се получат нещата трябва малко повече практика и постоянство, а когато го правиш и с желание се случват невероятни неща. Аз гледам клипчета за филц на какви ли не езици и уж правя стъпките, както следва, но нещо не се получава напълно. Накрая попаднах на клипче на български и разбрах къде се крие разковничето - просто водата трябва да е много топла. Ама кой ще ти мисли за топлата вода, когато си въодушевен, че правиш нещо, което не си и помислял, че някога ще ти се случи.
Моят първи опит в правене на филц беше със стандартна игла. Преди това бях гледала по Ютилисима как се прави и ми се стори много лесно. Наистина не е толкова трудно просто трябва да имаш игла, дунапренова подложка ( която взех от дядо ми), различни цветове вълна и въображение. Получават се страхотни неща.
Аз се запознах съвсем случайно с една дама, която се занимава с плъстени от много години. Запознанството ни се случи съвсем случайно миналата година в "Чаената къща" в Пловдив, където тя правеше изложба. Тя сподели с мен, че за да направи една шапка и трябват няколко часа. Тогава аз не знаех как се прави филц, дори да си призная не бях чувала за нещо подобно. След като разгледах нещата бях много въодушевена и исках да притежавам нещо от произведенията на тази жена.
Втората ми среща с филца се случи около ноември миналата година, когато бях на почивка в Копривщица. В един от музеите отново се сблъсках с плъстенето като занаят. Беше ми много интересно,защото нещо, което прадедите ни са правели отново придобива популярност.
Сега живеем във време, в което дори и по интернет можеш да се научиш стига да имаш желание. Аз започнах да гледам клипчета преди време и от няколко дни творя разни брошки и цветенца. Ни най- малко твърдя, че ме бива толкова, защото все пак съм в самото начало. Но да го правя ми доставя удоволствие и така поне се опитвам да оставя задълженията в университета на по заден план.
Преди няколко дни майка ми ме попита "Какво чувстваш, когато правиш това?" и истината е, че дори понякога това може да ме изнерви. Аз не съм от най-търпеливите и по - този начин мисля, че се опитвам да бъда по смирена и спокойна. Но понякога се оказва, че да го гледаш е много по лесно отколкото да го направиш. В такива моменти се чудя защо не става и къде бъркам? Но просто, за да се получат нещата трябва малко повече практика и постоянство, а когато го правиш и с желание се случват невероятни неща. Аз гледам клипчета за филц на какви ли не езици и уж правя стъпките, както следва, но нещо не се получава напълно. Накрая попаднах на клипче на български и разбрах къде се крие разковничето - просто водата трябва да е много топла. Ама кой ще ти мисли за топлата вода, когато си въодушевен, че правиш нещо, което не си и помислял, че някога ще ти се случи.
Моят първи опит в правене на филц беше със стандартна игла. Преди това бях гледала по Ютилисима как се прави и ми се стори много лесно. Наистина не е толкова трудно просто трябва да имаш игла, дунапренова подложка ( която взех от дядо ми), различни цветове вълна и въображение. Получават се страхотни неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар