Театърът като същност на човека

Албена

 

Народното творчество

 

Авторски спектакъл на Камен Донев

Спектакъл с песни, танци, импровизации и примери от живота

  

Сценография: Ралица Русева
Костюми: Паша Нешкова
Музика: Камен Донев, Кирил Добрев
Хореография: Ивайло Иванов

Аранжименти: Дани Милев
Консултанти по фолклор: проф. д-р Димитрина Кауфман, акад. Николай Кауфман, Цвети Радева
Специалисти по акомпанимента: Дани Милев – китари, вокал; Теодосий Спасов – кавал, тромпет; Иво Папазов-Ибряма – кларинет; Стоян Янкулов – ударни инструметни; Антони Дончев – авторска композиция по либретото “Роднини”; Михаил Шишков-син – бас, клавир, педъл-стийл китара; Михаил Йосифов – тромпет; Димитър Тодоров – гайда; Илия Илиев – акордеон; Виолета Петкова – гъдулка; Любомир Желев – кавал; Костадин Генчев – кавал; Костадин Атанасов – кларинет; Формация Ева квартет – вокали

Фотография: Владимир Зенкевич
Режисьор на фотосесия: Стоян Радев
Абстракцион: Чавдар Гюзелев
Набор на текст, асистент: Ирина Райкова

Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата.

Това се вижда най-добре през почивните дни, когато те отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села, и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва. Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатеното.

Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното,а обратното - да го направи по-хубаво. Просто като боб.

Темата, с която ще се занимаем, е: преоткриването на народното творчество и широкото му прилагане в ежедневието за подобряване здравето, работоспособността, общуването и почивката на хората. Народните песни и танци могат да помогнат за справянето с житейските несгоди, стреса, самотата, скуката, проблеми с двигателно-опорния апарат, умората, негативните емоции, общуването. Както и да се приложи в целия диапазон на работната седмица, двата почивни дни и отделеното време в личен план.

Канкун

 

От Жорди Галсеран
Режисьор - Бина Харалампиева
Превод - Нева Мичева
Сценография и костюми - Петя Стойкова
  
С участието на: Христо Мутафчиев/ Филип Аврамов, Ирини Жамбонас, Ивайло Христов, Искра Донова

НАГРАДА "ИКАР 2011" ЗА ГЛАВНА ЖЕНСКА РОЛЯ НА ИРИНИ ЖАМБОНАС

НАГРАДА ЗА ЖЕНСКА РОЛЯ НА ИРИНИ ЖАМБОНАС ОТ ЕМТФ "СЦЕНА НА КРЪСТОПЪТ"

Проект на Община Пловдив и Община София
Копродукция между Драматичен театър - Пловдив и МГТ "Зад канала"

Роден в Барселона, Жорди Галсеран пише на каталунски, а след това превежда собствените си пиеси на испански. Добре познат в своята страна и в Европа, за България той беше открит от Бина Харалампиева, която постави най-известната му пиеса „Методът Грьонхолм” в МГТ „Зад канала”, където тя се играе под заглавието „Шведска защита”.
„За успешна пиеса е нужна преди всичко добра идея, която никой режисьор не може да развали/ да изпорти. Тази идея трябва да се подаде лаконично”, казва Галсеран.
„Канкун” е написана в 2007 година. Премиерата се е състояла през октомври 2008 година на сцената на Театър Боррас в Барселона.

„…Две двойки със стаж в семейния живот не за първи път споделят лятната си ваканция. Този път в Канкун, знаменит курорт в Мексиканския залив. Отпуснатостта на курортното битие и едно „ако” отключват поредица  от комични и съвсем некомични ситуации, водят до признания и самооценка на досегашния живот на четиримата персонажи… Каква бездна се отваря, ако някога някъде ти си откраднал или не си откраднал нечии ключове от кола, по какви коловози може да се завърти животът ти и къде и с кого би протекъл той…”

Когато гръм удари

 

от Пейо Кр. Яворов

постановка Стайко Мурджев

сценография и костюми Петър Митев

музика Петя Диманова

Участват:

Петя Силянова, Юлиян Блахуров, Симеон Алексиев, Димитър Димитров,

Мариана Йотова, Елена Атанасова, Венелин Методиев

      Класическият текст на Яворов ни отвежда сред равностраннния бермудски триъгълник на Истината, Свободата и Щастието.

      Дълго критата тайна в семейството на Сава Попович е превърнала мълчанието в норма. Задушила е чувствата. Утаила е вината.

      От тъмните вълни на миналото – с разтворена паст, безмилостно - се надига Истината. Тя може да облекчи съвестта, да предизвика краткотрайна гордост, да разчисти лъжата, да причини опиянение от Свободата, но и разрушава Щастието, къса родовите връзки.

      Дали наградата да си свободен не е огромната и необятна лична самота? И дали цената да не си самотен е в ежедневното пребиваване сред ясната лъжа, категоричния компромис, видимия порок?

      През мрежата на годините Яворов говори на днешния зрител с възхитителната лекота на човек, прозрял миналото и бъдещето с тревога за настоящето.

Куклен дом

 

 

 

От Хенрик Ибсен, постановка на Крис Шарков, сценография и костюми Огняна Серафимова

Участват:

Любен Кънев, Веселина Конакчийска, Атанас Атанасов, Елена  Кабасакалова, Ивайло Христов

Жанр: Драма

НОМИНАЦИИ "ИКАР" 2012:

ВЕСЕЛИНА КОНАКЧИЙСКА - В КАТЕГОРИЯ ДЕБЮТ ЗА РОЛЯТА Й НА НОРА

КРИС ШАРКОВ - В КАТЕГОРИЯ ДЕБЮТ ЗА РЕЖИСУРА

ОГНЯНА СЕРАФИМОВА - ЗА СЦЕНОГРАФИЯ

Детектор на лъжата

От Василий Сигарев

Превод - Добринка Стефанова и Стефан Янков

реж. Красимир Ранков

сценография и костюми Петър Митев

Участват: Красимир Ранков, Ивана Папазова и Красимир Доков

Жанр: Комедия

    Понякога се превръщам във въздух, течение или сянка и гостувам на различни хора. На тези, които живеят на долния етаж или на онези, в насрещния блок, където някой, в желанието си да направи мръсно на пощальона, е изкъртил табелката с номера на блока. Отбивам се и у тях. У Бизови...

Разбира се всичко е измислица, но все пак ако...Така се роди историята, която ще ви разкажа. Смешна или тъжна, забавна или печална – не знам. Вие ще кажете каква е.

Това не е истинска случка. Но ако беше, тя щеше да се случи именно в семейството на Бизови. Впрочем, може и другаде. Не знам. Но фактът, че измислих тази история, седнал на перваза в моя едностаен апартамент в първи вход, четвърти етаж, точно срещу блока без табелката с номера, говори за нещо. 

ЕСЕННА СОНАТА

От Ингмар Бергман, превод Васа ганчева

постановка Иван Урумов

Сценография и костюми - Петьо Начев

Участват: Анелия Ташева, Ивана Папазова, Стефан Попов, Мария Станчевa

НАГРАДА "ПЛОВДИВ 2011" НА ИВАНА ПАПАЗОВА

НОМИНАЦИЯ "ИКАР 2011" НА ИВАНА ПАПАЗОВА

НАГРАДА ЗА ЖЕНСКА РОЛЯ НА АНЕЛИЯ ТАШЕВА ОТ ФЕСТИВАЛА "СЦЕНА НА КРЪСТОПЪТ"

НАГРАДА ЗА РЕЖИСУРА НА ИВАН УРУМОВ ОТ ФЕСТИВАЛА "СЦЕНА НА КРЪСТОПЪТ"АПАЗОВАНОМИНАЦИЯ"И

Майка и дъщеря.
Връзка, създадена още в утробата, която и срязването на пъпната връв не може да прекъсне.
Една среща след години на мълчание, която ще разкрие много тайни, натрупан гняв и отрицание в търсене на истината.
Сблъсък между две жени, който като лавина помита всичко по пътя си и невинно поляга в подножието на хребета.
Чувства, страсти и емоции, равносметката от които е неуловимата граница между обич и омраза.

Иван Урумов

Жанр: Драма

от Нийл Саймън

авторски спектакъл на Недялко Делчев
 
Превод - Недялко Делчев 

Жанр: Комедия

Участват:

Георги Вачев, Петър Тосков, Стоян Миндов, Стефан Бобадов, Стоян Сърданов, Стефан Попов, Тодор Генов, Симеон Алексиев, Анелия Ташева, Румена Георгиева, Мария Генчева, Русалина Чапликова, Ивана Папазова

  „Казват, че човекът е единственото същество, способно да се смее... И че това ни отличава от останалите форми на живот.” От нисшите форми на живот всъщност, ако трябва да цитираме точно автора. Смехът ни възвисява, прави ни, кара ни да разберем и да простим. Смехът е съ-чувствие, съ-страдание, съ-обич.
Ние, актьорите от проекта, имахме шанса да се срещнем с двама автори. Млад провинциален лекар, който пише първите си разкази и още не знае, че след години ще бъде обявен за един от най-великите – Антон Павлович Чехов. И може би най-успешният автор на Бродуей, майсторът на сериозната комедия – Нийл Саймън, обединил в пиеса някои от творбите на първия.
Алхимичният продукт от тази среща е спектакъл, опитващ се да открие благородните нюанси на смеха. Хуманните тонове. Не истеричния кикот на телевизионните зомбита, а онзи божествен дар, извел ни от пещерата и открил ни хармонията в нас, и звездното небе над скромния ни ръст.

Живите от мъртвата махала

От Петър Анастасов

постановка на Николай Ламбрев-Михайловски

сценография и костюми Чайка Петрушева

Участват:

Ивайло Христов, Мария Генчева, Стоян Сърданов, Стефан Попов,

Виктория Колева, Лидия Инджова, Алексей Кожухаров

Героите от тази пиеса са последните жители в една обречена на гибел планинска махала. Животът си е тръгнал от нея. Децата са се разбягали по близките градове и по далечната чужбина. Дарин се връща от Канада за помена на мъртвия си баща и изненадва майка си с решението си да продаде семейната къща на заможен английски бизнесмен. Англичанинът е готов да купи и останалите къщи в махалата – на вуйчо си, на актьора Гранд, на Мика, която от сутрин до вечер търси по баирите своите изчезнали седемнайсет крави и също мечтае за живот като по телевизията. От града е дошла красивата и сестричка Розичка, голямата любов на Дарин. Любовта между двамата има драматична история с мъчителни последици. Но Дарин е решил да изкупи греха си и да се ожени за нея. Възможно ли е мъртвите да попречат на живите?

- Петър Анастасов, автор

Жанр: Драма

  НОМИНАЦИИ - АСКЕЕР 2010 ЗА ВОДЕЩА ЖЕНСКА РОЛЯ НА ВИКТОРИЯ КОЛЕВА И ИКАР 2010 ЗА ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ НА АЛЕКСЕЙ КОЖУХАРОВ

Комедия по

Франка Раме и Дарио Фо

превод Златка Бойчева

Постановка

Борислав Петранов

и Щефан Флеминг

Сценография

Петър Митев

Моноспектакъл на

ЕЛЕНА АТАНАСОВА

В този спектакъл става дума за двете най-важни теми на нашето време: сексът и тлъстините. Цели вестникарски империи са изградени върху тях, обградени сме  от сексуални съвети и предложения за диети. Но казват ли ни те истината? Не! В тази искряща комедия по Франка Раме и Дарио Фо ще научите най-накрая абсолютната истина за това и може би  след представлението ще напуснете театъра променени. 

По Робърт

 Луис Стивънсън

режисьор Лео Капон

сценография Петър Митев

костюми Томиана Томова-Начева

Фотограф - Георги Вачев

Участват:

Ивайло Христов * Любен Кънев

Венелин Методиев * Калина Кипрова * Троян Гогов

Христо Пъдев * Елена Кабасакалова * Юлиян Балахуров

Мария Станчева * Георги Вачев * Ева Васева

Петър Тосков * Стоян Сърданов

     „Островът на съкровищата” е вечна история за пирати, която оставя зрителя без дъх.

     Сандъците със злато на легендарния капитан Флинт лежат заровени в пясъка на далечен остров. Докато членовете на бившия му екипаж издирват карта, за да стигнат и открият богатството, тя попада в момчето Джим Хокинс. Корабът, който тръгва към острова, е пълен с мъже, готови на всичко...

     Близо век и половина романът на Робърт Луис Стивънсън, публикуван на части в детско списание с оригиналното заглавие „Корабният готвач или Островът на съкровищата”, разказва как едно момче се превръща в мъж, как преодолява страховете си, как куражът намира дом в сърцето му.

      И е без значение дали си голям или малък, момче или момиче, мъдър или наивен, дали си чел много или току-що пристъпяш в света на книгите, защото бясното действие, страховитите случки, безмилостните битки и незабравимите образи в тази зрелищна постановка очароват всички.

      И докато се усетиш, вече си на кораба, платната плющят, а животът, пъстър и шарен като всезнаещия папагал на пиратския капитан, весело крещи:

 „Йо хо хо и бутилка ром!”

От утре започва обичайният ми маратон, през който поне веднъж седмично посещавам постановка в театъра в Пловдив. Този месец реших да изгледам втората ччаст от постановките, които не съм гледала +, – две постановки. . .
На 28.02.2012 година ще посетя постановката Истанбулска история, която между другото от доста време се каня да посетя. Родителите на една моя приятелка са били на тази постановка и разбрах от въпросната ми приятелка, че много им е допаднала и се надявам и на мен да ми хареса. Защото аз не си падам много по тези турски сериали, дано е нещо по различно.

от Тунджер Джюдженоглу
спектакъл на Пламен Панев

Участват: Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Георги Вачев, Мария Станчева, Румена Георгиева, Русалина Чапликова

Ето и малко резюме за тези като мен, които тепърва ще гледат спектакъла. . .
Географията на любовта винаги ме е учудвала. Понякога шекспировата любовна трагедия ми се струва тривиална и наивна, а битовата панелна драма от крайния квартал на 21 век дълбока изненадваща и ураганна. В този смисъл „Истанбулска история” ме изненада с оригиналния поглед към една до болка скучна, странна връзка между по-възрастен популярен кино-сценарист и младо момиче –продавачка в бутик. Тук се смесват любовните константи от всички времена – както и специфично южняшко-ориенталските познати ни категории на любовни взаимоотношения. Дали всичко е секс и дали една матрьошка е метафората на по-голямата част от човешките взаимоотношения?
Тунджер Джюдженоглу, познат по света и в България с пиесата си „Лавина”, поставя привидно важни въпроси с много добро чувство за хумор. То се появява когато съвсем не очакваме и обратно на нашето веселие ни шамаросва с откровен битов скандал от много ниско естество. Всичко това прави „Истанбулска история” една странна дисекция на всичко около две човешки души някъде в малките улички и пристанища на Истанбул, което сякаш се случва сега и пред нас в една толкова близка по бит и душевност страна.
Над всичко обаче мен ме интересуваше предупреждението, което долових в този интересен текст – романтиката мутира в нещо съвсем друго, нещо което много прилича на любов, но не е, семейството като социална група върви към сгромолясване през този век, секса става ужасно скучно занимание и все по-често има само една функция – комуникативна!

Пожелава си постановката да ми хареса и ще споделя впечатленията си с вас след това, а може би и вие ще отидете на театър, за да се уверите сами в написаното, както ще направя и аз :)

Представлението беше страхотно, много раздвижено и съвременно. Разказва се за един турски кино - сценарист и по-млада от него жена. Те се влюбват един в друг и самото действие ту в бъдещето ту в самото начало на запознанството им. Както и всички останали мъже той не иска да устави жена си дори, когато бива излъган от приятелката си, че е бременна. . . Обръща се внимание и на самия зрител, защото има сцени, в които актьорите седят в публиката, обръщат се към публиката и й говорят сякаш те гледат спектакъл, а не участват в него! Този спектакъл е много близо до хората, с реални сцени от реалният живот, дори някой някога може да припознае себе си в някой от актьорите!