Тази картофена манджичка в последно време ми е много любима! Все още не мога да си е прав, колкото и лесна да е, поне така предполагам. Но е много вкусна, когато мама ми е направи!
Това е нещо невероятно просто и същевременно много вкусно. За първи път опитах нещо такова, когато бяхме в Италия и след уморително пътуване в голямо очакване на вечерята ни сервираха октопод и едва не се разплакахме и тези франзелки/филийки със масло, сирене, босилек и чери доматки ни спасиха от глада! От тогава много заобичах босилекът. Точно тези ги направихме като припекохме филийките, намазахме ги с масло, сирене и топено сирене, сложихме чери доматчета, маслини с риган и ги запекохме малко на скаричката. Просто се топят в устата. . . Едно просто и бързо вълшебство.
Тези вкустотийки бяха последната ни вечеря с мама, докато беше в Пловдив. Беше много вкусно и както каза тя "Ее дойде времето най-после да те видя да си похапнеш". Тя обича д аме глези, но не е много полезно, че може и да кача някое друго килце. . . Което не е приятно или поне за мен не е :)
